Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски е един от българските учени геодезисти, който е пример за всеки млад човек с интелекта и начина си на общуване. Имаме честта да публикуваме неговата разработка за българската фотограметрия. Целият текст още не е представен в списание Геомедия, но интернет предоставя възможност той да бъде публикуван тук предварително.
Благодарим на инж. Кацарски за труда. Четете тук:
УВОД
България първа на Балканския полуостров започва да прилага фотограметрията. Това става само 30 години след края на Руско-Турската война (1877-78 г.). През своя дълъг и плодотворен път, белязан от резултатните усилия на три поколения професионалисти, българската фотограметрия преминава през всички основни етапи на развитие:
• Земна, въздушна, космическа.
• Еднообразна, аналогова, аналитична, дигитална.
• Топографско, кадастрално и специално картографиране в различни мащаби, за различни цели и в различна форма (графична, дигитална).
• Нетопографски приложения (близкообхватна фотограметрия).
В близкото минало около 20 института, предприятия и служби са развивали и прилагали фотограметрията в различни области. Изработвани са различни по характер и предназначение обекти, включително задгранични. Поради последвалите промени в структурата на геодезическото и картографското производство в страната тази дейност намалява, прилаганите технологии и използваните технически средства остаряват, а значителна част от квалифицираните производственици се пренасочва в други сродни дейности. Преди около 10 години обаче започва нов подем, при който се прилага съвременна фотограметрия, както от структурите с опит в тази дейност, така и в нови професионални звена.
Следващата хронология за развитието на фотограметрията в България е съставена, освен въз основа на писмените източници, до които авторът е имал достъп, още и от информацията, която е получил от наши професионалисти и институции, както и въз основа на неговите лични впечатления, като съвременник и участник във фотограметричната дейност в страната през последните 50 години. Авторът съзнава риска, който поема с публикуването на тази хронология, тъй като колегията с основание е чувствителна към участието си в развитието на фотограметрията в нашата страна. Възможните пропуски се дължат единствено на непълна или неточна информация, или липса на такава. Хронологията обхваща периода от 1881 г. до втората половина на 2006 г. Автрът на тази статия ообаче, който е фотограметрист от т. нар. „второ поколение”, силно се надява, че негови по-млади колеги от следващите поколения, периодично ще осъвременяват хронологията на българската фотограметрия.
Авторът изказва благодарност на всички институции и колеги, които бяха любезни да дадат информация за съставяне на хронологията. Специална благодарност на колегите Генчо Генов, Никола Христов и Шнорк Постаджиян, които отделиха време да прочетат ръкописа.и да го допълнят.
За по-удобно ползване, последователността на хронологията не е непрекъсната, а е групирана в следните 8 точки:
(1) Институции, предприятия, събития.
(2) Изследвания, технологии, програмни продукти, карти.
(3) Технически средства, работни станции, самолети.
(4) Заснемане от земята, въздуха и космоса.
(5) Национални и международни събития.
(6) Наредби, инструкции, упътвания.
(7) Дисертации.
(8) Библиография.
1. ИНСТИТУЦИИ, ПРЕДПРИЯТИЯ, СЪБИТИЯ
1881 – “Приказ по военному ведомство № 57 – Ст. София, Jюля 25 дня 1881 г., относительна щата: руских офицеров в болгарскихъ воискахъ и опредыленiе содержания по должностямъ. Штатъ Военного Министерства. Начальник Топографического отделенiя: Капитан 1, Помощникъ его Поручикъ 1”.
1884 – Указ № 31 на Княз Александър І Батенберг за закриване длъжността Началник на топографическото отделение във Военното министерство.
1891 – С Указ № 176 на Княз Фердинанд І Сакскобургготски е образувано Топографическо отделение към Генералния щаб на тогавашното Министерство на войната, което е преименувано няколко пъти. През 1906 г. е Военно-картографически институт, който през 1919 г. е преименуван в Географически институт, по-късно известен като Държавен географски институт (ДГИ) и Военнотопографска служба (ВТС). За един къс период през 1944 г. ДГИ е дислоциран извън София. Институтът (ВТС) до 1952 г. се е намирал в София, а след това преместен в Троян. В София остава Военнотопографски отдел към Генералния щаб, както и за известно време фотограметричното и астрономическото отделения. Сега тази структура се състои от Военна географска служба в София и Военен географски център в Троян. Има съществена роля за въвеждане и развитие на фотограметрията в България още от най-ранния период.
1909 – В Първа софийска мъжка гимназия се създава строителна паралелка., въз основа на която през 1912 г. е основано Държавно техническо училище, което последователно се е наричало Държавно средно техническо училище “Цар Борис ІІІ”, Държавно средно техническо училище “Христо Ботев”. Държавна техническа гимназия “Христо Ботев”, Строителен техникум “Христо Ботев”, Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”. В паралелките по геодезия се преподава фотограметрия. По-късно в няколко други града се създават технически училища по строителство, където се преподава фотограметрия.
1919 – Държавният географски институт създава Технически комитет, който обсъжда въпроси по геодезия, фотограметрия и картография.
1920 – ДГИ организира първата двегодишна геодезическа школа, където за един от следващите випуски с начало 1930 г. започва подготовка по топографско и фотограметрично заснемане.
1922 – Създадена е Група на инженер-земемерите в състава на Българското инженерно-архитектурно дружество (учредено през 1893 г.), която се преименува в Дружество на инженер-земемерите (1937 г.), Отдел по геодезия (1949 г.), Секция по геодезия (1957 г.), Научно-технически съюз на българските геодезисти и земеустроители (1965 г), Съюз на геодезистите и земеустроителите в България (1990 г.). В живота на съюза активно участват и фотограметристите.
1930 – ДГИ организира първата топографска школа за подготовка на специалисти по фотограметрия, създадено е фотограметрично отделение и е съставена “Временна инструкция за земно-фотограметрично снимане”.
1931
• ДГИ образува първите три земно-фотограметрични групи с началници инженерите Гроздан
Грозданов, Асен Райков (1898-1967) и Васил Пеевски (1901-92). Същата година е извършено пробно заснемане посредством земна фотограметрия на площ около 80 km2 южно от с. Кричим.
• Държавният географски институт създава фотограметрично отделение и са образувани въздушно-
фотограметрични групи.
1933 – Към ДГИ е създаден Централен съвет по измерванията в България със задача да контролира и координира топографо-геодезическите работи.
1942 – В София е основано Висше техническо училище с и. д. ректор д-р инж. Юрдан Данчов (1871-1956). Училището има 2 отдела: Строително-архитектурен (с 4 специалности – строително инженерство, архитектура, земемерно инженерство, култур-инженерство) и Машинен (с 2 специалности – машинно инженерство и електро-инженерство). През 1945 г. Висшето техническо училище прераства в Държавна политехника. Със същите 2 отдела и общо 7 специалности (нова специалност – индустриална химия). За ректор е избран проф. инж. Васил Пеевски. След разделяне на Политехниката на 4 висши технически учебни заведения през 1953 г. се обособява Инженерно-строителния институт (ИСИ), последователно преименуван във Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС), Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
1945 – В Държавната политехника е създадена катедра “Фотограметрия, топография и кадастър” (сега “Фотограметрия и картография” към УАСГ) с ръководител проф. инж. Асен Райков, който е професор по фотограметрия от основаването на Висшето техническо училище. Следващи ръководители на катедрата са професорите д-р инж. Стефан Дюлгеров (1909-87), инж. Иван Хайдушки (1912-83), д-р инж. Начко Наков (1915-89), д-р инж. Бенямин Коен (1930-2003), д-р инж. Марин Андреев (1932-2001), доц. д-р инж. Люба Павлова и доц. д-р инж. Петър Пенев. След проф. Райков други хабилитирани преподаватели по фотограметрия са професорите инж. Иван Хайдушки и д-р инж. Начко Наков, както и доцентите д-р инж. Иван С. Иванов, д-р инж. Люба Павлова, д-р инж. Борислав Маринов и д-р инж. Пламен Малджански. Катедрата е снабдена с апаратура за еднообразна, аналогова, аналитична и дигитална фотограметрия за обработване за земни, въздушни и спътникови снимки. Има фотолаборатория.
1947 – В Държавното средно техническо училище “Христо Ботев” в София (сега Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”) започва преподаване на учебния предмет “Фотография и фотограметрия”. Учители последователно са инженерите Владимир Станоев (1902-70), Павлета Павлова, Ангелина Димитрова , както и Ася Монкова. Гимназията има подходяща за обучение фотограметрична апаратура, както и фотолаборатория. По-късно фотограметрия започва да се преподава и в други технически училища по строителство в страната.
1948
• Към Техническия институт на БАН е създадена секция “Геодезия”, която през 1955 г. прераства в самостоятелно научно звено – Централна лаборатория по геодезия. През периода 1961-68 г. в нея
н. с. инж. Иван Кацарски разработва теоретични и практически въпроси, свързани с едромащабното картиране, аеротриангулацията, аналитичната и земната фотограметрия. През 1972 г., след тематични промени в изследванията, се преименува в Централна лаборатория по висша геодезия. Дългогодишен неин директор още от създаването като секция е бил акад. проф. д-р Владимир Христов (1902-79).
• Създадена е проектантската Организация за геодезически измервания (ОГИ), която по-късно е основа за създаване на “Геопланпроект”, поради което съществува мнение, че от тази година води началото си.
1951
• С Постановление № 824 на Министерския съвет е създадено Главно управление по геодезия и картография (ГУГК) към Министерския съвет в състав 75 души с основно предназначение формиране и осъществяване на държавната политика (за граждански цели) в областта на геодезията, фотограметрията и картографията. Многократно променя името и принадлежността си към различни ведомства. За известно време е Главно управление “Кадастър и геодезия” с функции и по кадастъра, а впоследствие е Дирекция “Геодезия, картография и географска информационна система” в Министерството на регионалното развитие благоустройството. С ПМС № 105 от 2003 г. е одобрен нов Устройствен правилник на МРРБ, като във функциите на дирекция “Геодезия, картография и географска информационна система” са включени и тези, свързани с фотограметрията. Последователно ръководители на това звено от неговото създаването до ликвидирането са: полк. инж. Г. Абаджиев, полк. С. Марков, полк. Н. Пенчев (временно заместващ), инж. Кр. Ангелиев, проф. инж. Ив. Хайдушки, инж. Б. Кръстев, инж. Р. Димитров, доц. д-р инж. Д. Жеков, ст.н.с. д-р инж. Хр. Найденов, доц. д-р инж. Ст. Милушев, ст.н.с. д-р инж. Ив. Кацарски, инж. Ана. Петкова, инж. К. Гегов. Дирекцията е ликвидирана с влязлото в сила от август 2004 г. изменение и допълнение на Устройствения правилник на МРРБ (приложение към ПМС № 65 от 2003 г., изм. и доп. през 2003 и 2004 г.). Същата година с ПМС № 302 от 2004 г. е приет Устройствения правилник на Агенцията по кадастъра, отменящ правилника, приет с ПМС № 240 от 2002 г. В новия правилник са включени и дейностите, изпълнявани от Дирекция “Геодезия, картография и географска геоинформационна система” до закриването й. С ПМС № 111 от 2005 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенцията по кадастъра, приет с ПМС № 302 от 2004 г., се създава Дирекция “Геодези, картография и геоинформатика”. С изменението и допълнението на Закона за кадастъра и имотния регистър през 2006 г. Агенцията по кадастъра е преименувана в Агенция по геодезия, картография и кадастър.
• Към катедра “Фотограметрия и картография” на сегашния УАСГ е основан студентски научен кръжок по фотограметрия с ръководител проф. инж. Асен Райков и председатели студенти, избирани периодично. Кръжокът има съществена роля за създаването на интерес и разширяване на познанията по фотограметрия на студентите, някои от които стават дипломанти на катедрата, а след това се изявяват в производството и изследванията. Значително по-късно кръжокът преустановява дейността си.
1952 – Въз основа на съществуващите Организация за геодезически измервания – ОГИ (1948 г.) и “Земеустрой” (1950 г.) е създадена Проектантската организация “Геопланпроект” с клонове в по-големите градове на страната. През 1988 г. се разделя на две: Геопланпроект ЕАД в София с клонове в Западна и Северна България и “Геодезия ЕАД” в Пловдив с клонове в Южна и Източна България. Както първоначалния “Геопланпроект”, така също дружествата “Геопланпроект” и “Геодезия” имат особена роля за развитието и прилагането на фотограметрията за граждански цели още от най-ранния период.
1953
• Още със обособяването на Висшия минно-геоложки институт (сега Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски”) към катедра “Маркшайдерство и геодезия” започва преподаването на фотограметрия от инж. Константин Цацов, а по-късно от доц. д-р инж. Ангел Попангелов.
• Към “Геопланпроект” е създаден отдел “Фотограметрия” с основно предназначение изработване (и обновяване) на Едромащабната топографска карта (1:5000, 1:10 000) и едромащабни топографски планове на населени места (1:1000), както и друга фотограметрична продукция. Отделът постепенно е снабден с необходимата апаратура (стереокартировъчни апарати, фототрансформатор, ортофотосистеми, стереокомпаратори, маркиращи апарати, плотер, фотолабораторна апаратура и др. спомагателни прибори). Последователни началници са инженерите Ан. Танчев, М. Михайлов, М. Ямаков, Н. Марков, М. Велинов, Г. Желязков, Ан. Яначков, Р. Иванова.
1959 – В рамките на висшия курс на Висшето народно военно артилерийско училище – Шумен в катедра “Геодезия” се открива специалност по геодезия, фотограметрия и картоиздаване Последователно преподаватели по фотограметрия са инженерите Николай Атанасов, Гичо Данев, Николай Найденов, Анатолий Велизов. Катедрата е снабдена с измерителна апаратура за еднообразна и стереофотограметрия. През 2002 г. училището става Факултет за ракетни войски, артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи – Шумен към Националния военен университет “Васил Левски” – В. Търново, а една година по-късно висшият курс, а с това и обучението по фотограметрия, е прекратен.
1962
• Към ГУГК е създадена научна група с ръководител по съвместителство проф. инж. Димитър Стойчев (1909-77), която по-късно става Научно-изследователски институт по геодезия и фотограметрия (НИИГиФ). Ръководи се от и. д. директори и по съвместителство: проф. д-р инж. Коста Велев, ст.н.с. инж. Пенчо Зафиров (1930-2004), инж. Борис Кръстев, ст.н.с. инж. Мария Василева, ст.н.с.Іст. д.т.н. инж. Младен Младеновски. Титуляр директори са били инж. Борис Кръстев и ст.н.с. д-р инж. Иван Дянков. Научни секретари са били ст.н.с. инж. Любомир Манчев, ст.н.с. инж. Ема Шмидек, ст.н.с. инж. Стоил Ценев и ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски. През 1989 г. институтът става Фирма за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия”. Сега е Научни изследвания по геодезия и фотограметрия ЕООД с управител н.с. инж. Шнорк Постаджиян.
• Към Военнотопографската служба е изградена Научноизследователска и производствена лаборатория, която през 1970 г. се разделя на Научноизследователски сектор по топогеодезко осигуряване с 4 секции: Висша геодезия, Фотограметрия, Картография, Механизация и автоматизация и Космическа част с две отделения.
• С Постановление № 105 на Министерския съвет са разпределени задачите по геодезия и картография между ГУГК и ВТС. Същата година е издадена Наредба за изпълнение на Постановлението. През 2005 г. Постановлението е отменено с ПМС № 1 за разпределение на задачите по геодезия и картография с национално значение между МО (ВТС), МРРБ (Агенция по кадастър), МВР (Национална служба Гранична полиция), БАН (Централна лаборатория по висша геодезия и Геофизически институт), УАСГ (Геодезически факултет).
1963 – Към маркшайдерския отдел на рудника на Металургичния комбинат „Кремиковци” се създава лаборатория по фотограметрия с ръководител инж. Трайко Трайков, бъдещ ст.н.с. д-р. Предназначена е да определя добитата минна маса, която е 5-7 мил. m2 годишно. Обзаведена е със снимачна и измерителна техника за земна фотограметрия.
1965 – В НИИГиФ е създадена секция “Фотограметрия” с ръководител ст.н.с. инж. Пенчо Зафиров. По-късно други старши научни сътрудници в секцията са инж. Ема Шмидек, д-р инж. Иван Кацарски и д-р инж. Генчо Генов. През следващите години секцията става сектор “Фотограметрия, дистанционни изследвания и картография” с последователни ръководители ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски, н.с. инж. Шнорк Постаджиян и н.с. инж. Аргир Сидов.
1968 – В Института за проучване и проектиране “Пътпроект” е създаден отдел “Геодезия и фотограметрия” с началник инж. Иван Кацарски. Следващи началници са инженерите Никола Марков, Златко Деков, Димитър Комаров, Златан Златанов, Мирослав Ковачевски. Съставът е бил около 30 души, разпределени в три геодезически и една фотограметрична група. Една от основните задачите на отдела е създаване на едромащабни топографски карти (1:2000 до 1:500) и измерване на напречни теренни профили, необходими за изработване на технически проекти на нови пътища (предимно автомагистрали) и съоръжения към тях, а също паспортизиране (инвентаризиране) на пътната мрежа, което по своята същност е кадастър. Фотограметричните измервания са извършвани със стереокартировъчния апарат Stereometrograph (Zeiss-Jena). Значително по-късно фотограметричната дейност е преустановена.
1969 – Въз основа на Групата за космически изследвания в Геофизическия институт на БАН е създадена Централна лаборатория за космически изследвания с директор проф. д-р Кирил Серафимов, бъдещ академик, която от 1987 г. е Институт за космически изследвания с основна научна тематика: космическа физика, дистанционно изследване на Земята от Космоса, космически технологии.
1972 – Фотограметричното отделение на Военнотопографската служба се разделя на две самостоятелни отделения: Фотограметрично-сгъстително (избиране на опорни точки) и Фотограметрично-картировъчно.
1973
• Основан е Национален комитет за изследване и използване на космическото пространство.
• Към Националния институт за паметниците на културата е създаден отдел “Фотограметрия” с ръководител инж. Георги Хаджиев. Отделът прилага близкообхватна земна фотограметрия за заснемане на археологически и архитектурни обекти с цел тяхното консервиране и реставриране. Снабден е с необходимата снимачна и обработваща фотограметрична апаратура. Заснети са значителен брой обекти, някои от които са: Рилския манастир, Мадарския конник, Тракийската гробница (Разградско), Казанлъшката гробница, Римския амфитеатър (Пловдив), Крепостта Перперикон, Плиска, Преслав, В.Търново, Римските терми (Варна), Крепостта Баба Вида, Крепостните стени (Несебър), Черквата Рождество Христово (Шипка), Двореца Евксиноград; и още: Народното събрание, Централната баня, Централните хали, БАН, Двореца Врана, Паметника на В. Левски, Храм-паметника Ал.Невски, Боянската черква, Руската черква, Синагогата, Джамията, Духовната академия, Крепостни стени на Сердика (София), Гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви (Букурещ); както и Двореца на Камсаракани (Армения). Технологичното изграждане на отдела е въз основа на разработки на НИИГиФ от ст.н.с. инж. П. Зафиров, ст.н.с. инж. Е. Шмидек и инженерите Шн. Постаджиян, Л. Павлова, Ив. Стайков и М. Гюрковски.
• В катедра “Геодезия” на Висшия лесотехническия институт (сега Лесотехнически университет) е въведен учебния предмет “Геодезия и фотограметрия”. От 1990 г. предметът се разделя на “Геодезия” и “Фотограметрия и дистанционни методи”, които са в катедра “Лесоустройство”. Последователни преподаватели по геодезия са проф. д-р инж. Михаил Венедиков (1905-73) и проф. д-р инж. Сава Рибаров, а по-късно по “Геодезия” и “Фотограметрия и дистанционни методи” – проф. д-р. инж. Йосиф Желязков и доц. д-р инж. Юлин Тепелиев. Катедрата разполага с подходяща за обучение основна и спомагателна апаратура за аналогова фотограметрия и фотоинтерпретиране.
1975 – Към Научноизследователския и проектоконструкторски институт “Нипроруда” (сега Нипроруда АД) е създадена лаборатория по фотограметрия и дистанционни изследвания с ръководител ст.н.с д-р. инж. Трайко Трайков. Предназначението й е да извършва земни и въздушни заснемания. Обзаведена е със снимачна и измерителна апаратура за земна фотограметрия, както и за обработка на многозонални и мултиспектрални земни, въздушни и космически снимки. Създадена е технология за извършване на многозонални земни стереоснимки. В продължение на 12 години пролет и есен посредством земна в комбинация с въздушна фотограметрия се заснема 10 % от Черноморската крайбрежна ивица за количествено и качествено определяне на видовете скали, клифа, абразия, ерозия, свлачищни процеси. С многозонални снимки е определено плитководието до 10 m дълбочина. Създадена е технология за извършване и обработване на многозонални снимки, с която са разпознати видовете руда в открити рудници.
1976 – Към катедра “Маркшайдерство и геодезия” на Висшия минно-геоложкия институт (сега МГУ) е създадена лаборатория по фотограметрия с ръководител гл.ас. инж. Ангел Попангелов, бъдещ доц. д-р. Основното й предназначение е обучение. Обзаведена е със снимачна и измерителна апаратура за земна (и измерителна апаратура за въздушна) фотограметрия. Разработени са научно-изследователски и технологични теми по съответния предмет на дейност. Съвместно с други институции са изследвани свлачища по Черноморското крайбрежие посредством фотограметрия.
1977 – В КИПП “Транспроект” е образувана група по фотограметрия с основно предназначение изработване посредством аерофотограметрия на едромащабни топографски планове (1:1000), необходими за проектирането, удвояването и реконструкцията на ж. п. линии. Фотограметричните измервания са извършвани със стереокартировъчния апарат Sterometrograph (Zeiss-Jena). Групата първоначално е в състава на отдел “Автоматизирани системи за проектиране”, а от 1980 г. – в отдел “Железопътни линии”. Нейни ръководители последователно са инженерите Иван Петров и Нанко Нанков. Значително по-късно групата преустановява дейността си.
1982 – Образувана е Дирекция “Централен кадастър” (сега Национален център по кадастър ЕООД) с директор д-р инж. Йордан Стоянов, а от 1992 г. инж. Илия Димитров. През 1983 г. към дирекцията е създаден отдел “Фотограметрия” с последователни началници инженерите Илия Димитров и Никола Христов. Отделът е снабден с прецизен стереокомпаратор Stecometer (Zeiss-Jena), ортофотосистемите Topocart-Orthophot и Topomat (Zeiss-Jena) и фототрансформатор SEG-6 (Zeiss-Oberkochen). За периода 1983-66 г. са изработени ортофотопланове в мащаби 1:5000 (предимно) и 1:10 000 на около 85 % от територията на страната, които са предназначени за кадастъра на извънселищни територии. През 1996 г. отделът преустановява дейността си.
2001
• Общинската фирма ГИС София ЕООД започва проучване за внедряване на дигиталната фотограметрия за кадастър на населени места, като осъществява едногодишно теоретично и практическо обучение по фотограметрия на нейни специалисти, създава два експериментални обекта на територията на София, изпраща специалисти в чужбина за обучение и участие в международни мероприятия, получава временни лицензи за работа с няколко дигитални фотограметрични работни станции на различни фирми.
• ГИС София ЕООД организира едногодишен теоретичен и практически курс “Основи на фотограметрията”, обхващащ 15 раздела, за специалистите в новосъздадения отдел “Фотограметрия” с лектор консултанта по фотограметрия ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски. През следваща година се организира специален курс “Приложни и теоретични въпроси на фотограметрията”, на който същият консултант изнася лекции, структурирани в 26 теми.
2004 – Белгийската фирмата EUROSENSE BELFOTOP регистрира в София дъщерна фирма ЕВРОСЕНС България ЕООД.
2006
• ЕСРИ-България ООД (ESRI – Environmental System Research Institute) е дистрибутор на Leica Geosystems
• ЕВРОСЕНС-България ЕООД е дистрибутор за България и Македония на спътниковите снимки IKONOS на Space Imaging.
• ГИС СОФИЯ ЕООД е дистрибутор на дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD на Racurs Co.
• Чешката фирма GEODIS BRNO регистрира в София дъщерна фирма ГЕОДИС-България ЕООД.
2. ИЗСЛЕДВАНИЯ, ТЕХНОЛОГИИ, ПРОГРАМНИ, ПРОДУКТИ, КАРТИ
1942 – Въздушната стереофотограметрия става основен метод за създаване на топографската карта в мащаб 1:25 000.
1943 – 92 % от топографската карта в мащаб 1:25 000 се създава чрез аерофотограметрия, а само 8 % чрез мензулна снимка.
1951 – Първи опити за пространствена фототриангулация във Военнотопографската служба. От 1958 г. аеротриангулацията се прилага за обновяване на топографски карти в мащаб 1:25 000 и 1:10 000.
1952
• Започва подготовка по създаването на Едромащабна топографска карта на страната. Действителната
работа има за начало 1953 г. Прилагат се тахиметричен, мензулен и контурно-комбиниран метод
(ситуацията с еднообразна фотограметрия, релефът с мензулна снимка). По-късно за изработването й
фотограметрията има водещо място. Поддържането на картата продължава само чрез аерофотограметрия. Картата се състои от около 19 хил. картни листа с размер 50х50 cm., от които
88 % в мащаб 1:5000 и 12 % – 1:10 000.
• Завършен е оригиналът на топографската карта в мащаб 1:25 000, състоящ се от около 1400 картни листа с размер 50х50 cm.
1953 – Направен е опит за полско попълване на сини копия в мащаб 1:10 000, получени от увеличаване на топографската карта в мащаб 1:25 000. Неудовлетворителните резултати са показали, че за едромащабно картиране (1:5000, 1:10 000) трябва да се прилага фотограметрия.
1955 – За създаване на Едромащабната топографска карта (ЕТК) на страната (1:5000, 1:10 000) е въведена въздушната стереофотограметрия.
1957 – С постановление № 48 от 20 март Министерският съвет възлага на Главното управление по геодезия и картография до края на 1968 г. да извърши всички геодезически, топографски и картографски работи по изработване на т. нар. “Стопанска карта” (Едромащабна топографска карта – ЕТК).
1958
• В производството на ВТС се прилага графично изравнение на аеротриангулация.
• Във ВТС за първи път се прилага топографско фотоинтерпретиране на аерофотоснимките преди извършване на стереокартиране.
1961 – С наредба № 2570 от 6 октомври ГУГК въвежда някои задължителни условия за изработването на топографските и картографските оригинали в мащаби 1:5000 и 1:10 000.
1962 – Инж. Иван Кацарски предлага начин за “Аналитично получаване височините на опорни точки, определени чрез въздушна пространствена триангулация, проведена на универсалните стереокартировъчни апарати”, който е признат за организационно-техническо мероприятие от ГУГК и внедрен в “Геопланпроект”.
1963 – Н.с. инж. Иван Кацарски и инж. Петко Дичев (1899-1966) от Централната лаборатория по геодезия към БАН завършват научноизследователската тема “Сравнение точността на стереофотограметричните методи, прилагани за създаване на картата на България в мащаб 1:5000”.
1965 – Под ръководството на ст.н.с. инж. Пенчо Зафиров и с участието н.с. инж. Нина Григориева и инж. Никола Христов от НИИГиФ е създадена технология и програма са изчисление на аналогова аеротриангулация посредством ЕИМ Минск 22. Внедрени са в “Геопланпроект”, където са прилагани до 1977 г. Това е първото използване на ЕИМ във фотограметричната практика у нас.
1966 – По предложение на ст.н.с. инж. Евлоги Пенев, и н.с. инж. Кольо Караиванов и със съдействието на инж. Никола Христов от НИИГиФ в “Геопланпроект” са направени първите опити за изработване на кадастрални (топографски) планове в мащаби 1:500 и 1:1000 на населени места от аерофотоснимки, картирани със Stereometrograph.
1968 – Научните сътрудници инж. Иван Кацарски, инж. Георги Милев и инж. Иван Тотоманов от Централната лаборатория по геодезия към БАН завършват научноизследователската тема “Фотограметрично изследване на деформациите на инженерни съоръжения”.
1969 – Военнотопографската служба разработва и внедрява нова технология за фототопографските работи, независимо от мащаба на обновяваните топографски карти.
1970
• Във ВТС геодезическото определяне на опорни точки за картирането в мащаб 1:25 000 се заменя с пренасяне на точки от едромащабни топографски планове и карти (предимно от ЕТК в мащаб 1:5000).
• Във ВТС под ръководството на полк. ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов е създадена и внедрена програмата “1969” за аналитична ивична аеротриангулация, извършваща планиметрично изравнение чрез равнинна трансформация, а височинно изравнение чрез второстепенни полиноми.
1972 – В НИИГиФ под ръководството на ст.н.с. инж. Пенчо Зафиров е създадена програмата АА-3 (първоначални версии АА-1 и АА-2) за аналитична ивична аеротриангулация, извършваща планиметрично изравнение чрез равнинна трансформация, а височинна изравнение чрез хиперболичен параболоид. През 1977 г. е внедрена в “Геопланпроект” и е използвана там до 1983 г. посредством електронни сметачни машини от по-старо поколение.
1973 – Военнотопографската служба създава “Технология за обновяване на топографските карти в мащаби 1:25 000 и 1:50 000”, в която е застъпена и фотограметрията.
1974
• Във ВТС е внедрено диференциалното фототрансформиране (ортофотоскопия).
• Ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов от ВТС завършва тема за развиване на аеротриангулация по предложения от него “Метод на пространствени линейни фотограметрични межи (Аеротриангулация)”.
• Под ръководството на н.с. инж. Шнорк Постаджиян в НИИГиФ се създава технология за изработване на фотосхеми и фотопланове в мащаби 1:1000 и 1:5000 за нуждите на териториално-устройственото планиране.
• В НИИГиФ е разработена комплексна методика за фотограметрично попълване и обновяване на едромащабни карти (1:500, 1:1000) с автори ст.н.с. инж. Пенчо Зафиров и научните сътрудници инж. Стоян Минчев (1939-2001), инж. Моймир Гюрковски и инж. Шнорк Постаджиян.
• Във ВТС, под ръководството на полк. д-р инж. Генчо Генов, е създаден “Комплeкс програми STECOM за аналитична блокова аеротриангулация”, извършваща планиметрично изравнение чрез равнинна трансформация, а височинна изравнение чрез второстепенни полиноми. Преработван е през 1977 г. и усъвършенстван през 1980 г. През 1977 г. е внедрен в “Геопланпроект”, където е използван частично. Неговото прилагане във ВТС е продължило.
1976
• Инж. Иван Кацарски създава “Технология за полуаналитична аеротриангулация”, предназначена за “Пътпроект”. Технологията съдържа компютърната програма Полуаналитична аеротриангулация – ПААТ (съавтори инж. Иван Кацарски и инж. Дико Антонов).
• НИИГиФ разработва технически изисквания при получаване на цифрови карти по фотограметрични методи с автори ст.н.с. инж. Пенчо Зафиров и инженерите Борис Кръстев, Шнорк Постаджиян и Христо Георгиев.
1978 – ВТС създава “Комплексна технология за обновяване на топографски карти в М 1:25 000”, в която е застъпена и фотограметрията. Автори са инженерите Г. И. Генов, К. Д. Лесидренски, Н. Р. Табаков, И. П. Кръстев и Н. Г. Герасимов.
1979
• Д-р инж. Иван Кацарски и инж. Дико Антонов предлагат като рационализация програмен пакет АБА79П за аналитична блокова аеротриангулация, извършващ пространствено изравнение чрез многостепенни полиномни интерполации. Експериментално е внедрен през 1980 г. и неколкократно е усъвършенстван. Използван е в “Геопланпроект” от 1981 г., като през същата и следващата година е приложен на 10 наши и един задграничен обект с обща площ 2222 + 1210 = 3432 km2. Пакетът е използван и в Дирекция “Централен кадастър” (сега Национален център по кадастър ЕООД) от 1983 г., като през периода 1983-88 г. е приложен на 44 обекта с обща площ 40 700 km2. Постигана равнинна и височинна точност съответно от ±20 до ±30 μm в равнината на снимката и от ±0,15 до ±0,20 0/00 Н (височината на летене).
• Ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов от ВТС прави анализ на основните електронни и математически принципи на работа на автоматизираните аналитични стереоплотери и ортофотосистеми.
• НИИГиФ създава технологии за използване на материали от космически снимки за целите на картографията и съвместно с Института за космически изследвания към БАН – за подспътникови наблюдения. Съставя ръководство за дешифриране на космически фотоснимки за картографиране на хидрографска и пътна мрежа, почви и геоморфология с автори инженерите Шнорк Постаджиян, Аргир Сидов и Ангелина Димитрова. През 1984 г. разработката продължава с Госцентр “Природа” – Москва, като методическо ръководство.
• Ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов и ст.н.с. д-р инж. Илия Кръстев от ВТС за представят методика за изработване на фотопланове от космически снимки посредством фототрансформатор и обявяват постигнатите резултати.
1980
• Д-р инж. Иван Кацарски и инж. Шнорк Постаджиян завършват в Института по пътища към Главното управление на пътищата научноизследователската тема “Примерно приложение на фотограметрични методи за определяне на вертикални премествания при изпитване на мостове”.
• Ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов и ст.н.с. д-р инж. Илия Кръстев от ВТС за създават метод за стереокартиране на космически снимки с Autograph A-7 (Wild).
1981
• Във ВТС е разработена темата “Използване на космическите снимки за ТГО на войските”, която допринася за теоретично и практическо развитие на фотограметрията у нас.
• Инж. Никола Христов предлага “Метод за пренасяне на опорни геодезически точки от различни аерофотозоснимания (АФЗ), изпълнени в различни мащаби”. Методът позволява пренасяне на образи на опорни точки от стари АФЗ върху нови, които точки да служат за разредена опорна мрежа при извършване на блокова аеротриангулация. Методът е признат за организационно-техническо мероприятие и е внедрен в “Геопланпроект”.
1982 – Под ръководството на ст.н.с. инж. Пенчо Зафиров в НИИГиФ е създаден работен проект за изграждане на Единния кадастър, в който основна концепция е използването на ортофотопланове.
1983
• ВТС, под ръководството на полк. ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов, разработва и внедрява пространствена аналитична фототриангулация от космически снимки.
• Д-р инж. Иван Кацарски и инж. Дико Антонов завършват темата “Програма за аналитична обработка на аерофотограметрична снимка”, която е възложена на НИИГиФ от Висшия минно-геоложки институт (сега МГУ) и е предназначена за заснемане на откритите въглищни разработки на СО “Марица изток”.
• Д-р инж. Иван Кацарски и инж. Дико Антонов предлагат “Технология за аналитична блокова аеротриангулация за създаване и обновяване на ЕТК”, която първоначално е внедрена в “Геопланпроект”, а в същата година, след модификация – в Дирекция “Централен кадастър” като “Технология за аналитична блокова аеротриангулация за Единния кадастър на НРБ”.
• Ст.н.с. инж. Пенчо Зафиров и н.с. инж. Шнорк Постаджиян извършват в НИИГиФ дигитално синтезиране на многозонални фотоизображения за дешифриране за нуждите на Единния кадастър.
1984
• Д-р инж. Иван Кацарски и инж. Дико Антонов предлагат програмен пакет АБА84С за високоточна аналитична аеротриангулация, извършващ пространствено изравнение чрез снопове от проектиращи лъчи (снопово изравнение), който е използван в Националния център по кадастър. Постигана е планиметрична и височинна точност съответно от ±15 до ±20 μm в равнината на снимката и от ±0,10 до ±0,15 0/00 Н (височината на летене).
• Под ръководството на ст.н.с. д-р инж. Христо Найденов е създадена “Технология за изграждане на единна снимачна и трасировъчна мрежа в населените места”. Инж. Никола Христов разработва към темата технология за фотограметрично определяне на точките от мрежата. Получава се точност по X, Y и H: ±3,9, ±4,8 и ±6,6 cm.
• Инженерите Елисавета Григорова и Никола Христов създават за “Гепланпроект” “Автоматизирана система за изработване на кадастрални планове на населени места – ГЕОФОТ”. Предлага се към картировъчния апарат Stereometrograph (Zeiss-Jena) да бъдат включено регистриращото устройство ИЗОТ 9115Е / ЕС 9004 (България), както и изчисляване на геодезически координати посредством ЕИМ за създаване на дигитален модел на ситуацията и изчертаването й чрез плотер (чертожен координатограф).
• Н.с. инж. Елка Шаламанова от Висшия минно-геоложкия институт (сега МГУ) започва създаване на технология за дистанционно определяне качеството и свойствата на лигнитните въглища в откритите рудници на СО “Марица-Изток” чрез многозонална земна фотограметрична снимка. Участва в разработването на международната тема по СИВ “Экспресс методы определения качество угля на разезах” с участие на ГДР, Полша, Румъния, България и Чехословакия.
1986 – В Дирекция “Централен кадастър” (сега Национален център по кадастър ЕООД) е разработена “Технология за индиректно създаване на ортофотопланове за кадастъра” с автори инженерите Никола Христов, Марин Радев и Румен Павлов. Технологията е предназначена за прилагане в гранични райони, където се извършва нестандартно аерофотоснимане.
1987 – Ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов прави теоретични изследвания за трансформиране на космически снимки с аналогови оптико-механични фототрансформатори.
1988 – Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски и н.с. инж. Дико Антонов от НИИГиФ “Технология и програмно осигуряване за измерване на насипни суровини чрез аналитична фотограметрия”
1989 – Ст.н.с. д-р инж . Иван Кацарски, н.с. инж. Шнорк Постаджиян и Петко Петков от Фирмата за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия” (бивш НИИГиФ) завършват “Технология за създаване и поддържане на цифрови модели на кадастрални планове на населени места по данни от геодезически и фотограметрични измервания. Част ІІ – по данни от фотограметрични измервания”.
1990 – В “Геопланпроект” е внедрена програмата ДИКОМ на доц. д-р инж. Костадин Костадинов за аналитична блокова аеротриангулация.
1991
• Във Фирмата за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия” е завършена “Технология и програмно осигуряване за аерофотограметрично заснемане на рудниците в СО “Марица изток” с ръководител ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски.
• Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски и н.с.инж. Дико Антонов от Фирмата за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия” завършват “Технология и програмно осигуряване за високоточна аеротриангулация”. Изравнението се основава на колинеарния принцип и се извършва посредством снопове от проектиращи лъчи (снопово изравнение).
• Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски, ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов, н.с. инж. Шнорк Постаджиян и инж. Иван Стайков от Фирмата за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия” завършват темата “Прилагане на методите на въздушната стереофотограметрия за измерване деформациите на свлачищни масиви (с. Орсоя-Сливата и с. Горни Цибър на р. Дунав)”.
1998 – Под ръководството на ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов във Фирмата за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия”е завършена задачата за специализиран дигитален кадастър на свлачищата Кабакум и Панорама в курортните комплекси Чайка и Златни пясъци с прилагане на геодезически и фотограметрични измервания. При численото стереокартиране са регистрирани триизмерни изображения на обектите. От фотограметричните дигитални модели на терена са изработени карти на векторите и изолиниите, както и триизмерни изображения на хоризонталните и вертикалните свличания на земните маси.
1999 – Под ръководството на ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов във Фирмата за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия” е завършена темата “Експериментално изработване на кадастрални планове на населени места в цифров вид въз основа на геодезически и фотограметрични измервания. Сравнение на резултатите”. Доказано е предимството на фотограметрията.
2005-2006
• ЕВРОСЕНС ЕООД – България изработва цветна ортофотокарта в мащаб 1:5000 на Пазарджик от спътникови снимки Ikonos от 2004 г., както и в мащаб 1:1000 на централната градска част от аерофотоснмки в мащаб 1:4500. По програма SABOCO – Satellites in Border Cooperation (Спътници за гранично сътрудничество) използва спътника Ikonos за заснемане на част от границата с Македония.
• Министерство на земеделието и горите, възлага на ЕВРОСЕНС ЕООД – България изработването на цветна дигитална оротофотокарта в мащаб 1:5000 от ареофотоснимки в мащаб 1:25 000 с разделителна способност 50 cm на територията на страната за идентифициране на земеделските парцели. До началото на 2006 г. са аерозаснети 80 % от земеделските земи.
3. ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА, РАБОТНИ СТАНЦИИ
1929 – Държавният географски институт е разполагал със стар модел фототеодолит Zeiss с фокусно разстояние 196 mm и формат 13х18 cm. Доставени са два стереоскопа и ръчна аерофотокамера Wild с фокусно разстояние 165 mm, работеща със стъклени плаки.
1930 – ДГИ доставя 3 фототеодолита Wild с по 2 фотокамери (фокусни разстояния 165 и 240 mm, формат 10х15 cm) и фототрансформатор Hugershoff-Heidе.
1931 – ДГИ доставя стереокартировъчен апарат Аutograph А-2 (Wild) за картиране на земни стереоснимки.
1939 – Утвърждаване на аерофотограметрията за изработване на топографската карта в мащаб 1:25 000, след като за ДГИ са доставени стереокартировъчните апарати Multiplex, Stereoplanigraph С-5, фототрансформатор SEG-I, аерофотокамера RMK (Zeiss) и стереокартировъчния апарат Autograph A-5 (Wild).
1945 – ДГИ започва аерофотоснимане с по-пригодния за целта двумоторен самолет Гълъб.
1950 – За катедра “Фотограметрия и картография” на сегашния УАСГ е доставен стереокартировъчния апарат Autograph A-6 (Wild).
1953 – От Министерство на земеделието е прехвърлен в “Геопланпроект” фототрансформатора SEG І (Zeiss).
1954 – За “Геопланпроект” е доставен универсален стереокартировъчен апарат Stereoplanigraph C-8 (Zeiss-Oberkochen), с което се създават условия за прилагане на въздушната стереофотограметрия за граждански цели.
1956 – За “Геопланпроект” е доставен универсален стереокартировъчен апарат Stereoplanigraph C-5 (Zeiss-Jena). През следващите години са доставени още 4 такива апарата.
1958
• “Геопланпроект” доставя от СССР шест топографски и един прецизен стереометър Дробышев, с което започва прилагане на диференцирания стереофотограметричен метод. През 1961 г. е изоставен поради неговата неефективност за едромащабно картиране на планински и полупланински райони.
• До тази година за аерофотоснимане ВВС по заявка на ВТС използва самолети Фоке-Вулф (Германия), след което постепенно се въвеждат самолетите АН-2, ЛИ-2, АН-14, ИЛ-14, АН-30 (Русия) и L-410 (Чехия).
1966 – “Геопланпроект” доставя първия стереокартировъчен апарат Stereometrograph (Zeiss-Jena). През следващите години са доставени още такива апарата за граждански цели и общият им брой е бил 23: “Геопланпроект” – 9 (София 6, Враца 1, Плевен 1, В.Търново 1), “Геодезия” – 8 (Пловдив 3, Варна 3, Ст. Загора 1, Пазарджик 1), “Пътпроект”- 2, “Транспроект”- 1, НИИГиФ – 1, ВИАС – 1, “Геофизика”- 1. Тези апарати стават основно средство за картиране в едри мащаби (1:1000 – 1:10 000), а Stereoplanigraph не е използван повече в производството. Днес някои от Stereometrograph са свързани с електронно следящо устройство и персонален компютър и се използват за дигитално картиране, а други са изведени от производството и са прехвърлени в техникуми.
1973 – За БГА “Балкан” и ВВС са доставени по един самолет Антонов АН-30 (Русия), предназначени за аероснимане. Този самолет е модификация на пътническо-товарния самолет АН-24 с близки до неговите технически характеристики: турбовитлови двигателя 2, таван 7,5 km, работна скорост 350-500 km/h, дължина на полета 2600 km, люкове 5. По-късно самолетът на БГА е продаден на Чехословакия.
1974 – ВТС доставя ортофотосистемата Topocart-Orthophot-Orograph (Zeiss-Jena), с което се създават условия за прилагане на диференциално фототрансформиране. Същата година инженерите Н. Табаков, Ил. Кръстев , К. Кръстанов, Н. Бончевски, Н. Нешков и Н. Николов предлагат технология за обновяване на топографската карта в мащаб 1:25 000 посредством ортофотоскопия.
1975 – НИИГиФ доставя ортофотосистема Topocart-Orthophot (Zeiss Jena). Същата година ст.н.с. инж. Ема Шмидек, н.с. инж. Шнорк Постаджиян и н.с. инж. Стоян Минчев разработват технология за диференциално фототрансформиране. Започва се изработване на ортофотопланове.
1987 – Предприятието за специализирани авиационни услуги към СО “Българска гражданска авиация” доставя самолет L-410 – фотовариант (Чехия) с характеристики: турбовитлови двигатели 2, таван 6 km, работна скорост 170-370 km/h, дължина на полета 1400 km, люкове 3. По-късно самолетът става собственост на авиокомпанията “Хемус Ер”.
1995 – Катедра “Фотограметрия и картография” на УАСГ получава безвъзмездно от Техническия университет – Виена програмните продукти ORIENT и SCOP, както и подходящ компютър. Първата е универсална програма за аналитична обработка на земни и въздушни снимки посредством колинеарния принцип, включвайки и геодезически измервания. Втората програма въвежда данни от фотограметрични измервания и генерира дигитален модел на терена от растерни данни. Преподаватели от катедрата са специализирали във Виена.
1996 – За катедра “Фотограметрия и картография” на УАСГ е доставена дигиталната фотограметрична работна станция DVP (Digital Video Plotter) на Leica-Helava. Това е първата подобна система в страната, предназначена за обучение.
1999 – За Централната военнокартографска база на МО е доставена дигиталната фотограметрична работна станция ERDAS IMAGINE на ERDAS Inc. Това е първата подобна система в страната, предназначена за производство.
2001
• Португалската фирма Estereofoto предоставя на “Геопланпроект” за ползване дигиталната фотограметрична работна станция DiAP NT на ISM International System Corp., с която започва изпълнение на обекти от чуждестранни инвеститори.
• Институтът за космически изследвания към БАН доставя дигиталната фотограметрична работна станция Geomatica OrthoEngine на PCI Geomatics.
2002
• Инж. Христо Георгиев се снабдява с дигиталната фотограметрична работна станция DELTA на GeoSystem. Scientific Production Enterprise.
• Катедра “Лесоустройство” в Лесотехническия университет се снабдява с дигиталната фотограметрична работна станция ERDAS IMAGINE на ERDAS Inc. с 5 работни места.
2003
• ГИС София ЕООД доставя дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD (Racurs Co.) – първоначално две, а по-късно трета инсталация. Това е първата подобна система собственост на българско стопанско производствено предприятие. В последствие ГИС София доставя нови версии на работната станция.
• За катедра “Фотограметрия и картография” на УАСГ са доставени две инсталации на дигиталната фотограметрична работна станция Geomatica OrthoEngine (PCI Geomdtrcs).
2004
• ЕВРОСЕНС-България ЕООД получава от EUROSENSE GmbH – Германия дигитална фотограметрична работна станция SOCET SET (Leica-Helava), с която започва изпълнение на задгранични обекти. През следващите години получава още работни станции, аерофотокамера RC 30 (LH Systems), скенер DELTASCAN (GeoSystem Scientific Production Enterprise), процесор за проявяване на цветни филми Colenta и самолет Cessna 404 Titan. Започва работа на обекти в страната.
• ГЕОКАД ООД – София доставя дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD (Racurs Co.).
• Софийският университет се снабдява с дигиталната фотограметрична работна станция ERDAS IMAGINE (ERDAS Inc.) с 10 работни места.
2006 – ГЕОКАД ООД – София доставя скенер DELTASCAN (GeoSystem Scientific Production Enterprise).
4. ЗАСНЕМАНЕ ОТ ЗЕМЯТА, ВЪЗДУХА И КОСМОСА
1908 – Край с. Студена, недалеч от София, са направени земни фотограметрични снимки, които са картирани във Виенския картографски институт от Eduard Ritter von Orel (1877-1941) посредством създадения от него Stereautograph. Част от снимките и картираното са публикувани през 1920 и 1923 г.
1912 – По време на Балканската война са правени аерофотоснимки за разузнавателни цели, както и снимки от балон.
1914-18 – По време на Балканската и Първата световна война са правени земни фотоснимки в Беласица и Южния фронт за военни цели, както и между Скопие и Битоля за построяване на железопътна линия.
1917 – Извършено е аерофотоснимане от дирижабъла на Graf Ferdinand von Zeppelin (1838-1917) над Габрово от височина 1700 m.
1920-21 – Около София и Родопите са правени земни фотограметрични снимки, но резултатите не са известни.
1922 – В Държавния географски институт се поставя въпросът за прилагане на земната и особено за въздушната фотограметрия, която се е наричала “Аерофотограметрия” или ”Аерогеодетика”.
1926 – Извършено е аерофотоснимане от самолет над Габрово от височина 1900 m.
1928 – E. Berchtold и инж. Асен Райков правят по-значителен опит за внедряване на земната фотограметрия около с. Банкя, недалеч от София. С новоконструирания фототеодолит Wild заснемат около 2,5 km2 площ, чието картиране в мащаб 1:10 000 е изпълнено в заводите Wild Heerbrugg с новосъздадения стереокартировъчен апарат за земни снимки Аutograph А-2.
1930 – Държавният географски институт извършва пробни земни фотограметрични снимки, предназначени за създаване на топографската карта в мащаб 1:25 000, както и пробно аерофотоснимане на площ 50 km2 около с. Божурище край София, фототрансформирането на които е извършено през същата и следващата година. Аерофотоснимането с ръчната камера Wild (фокусно разстояние 165 mm) е извършено от височина над местността 1500 и 2500 m, като са използвани стъклени фотоплаки на различни фирми.
1931 – ДГИ извършва аерофотоснимане с ръчната аерокамера Wild (фокусно разстояние 165 mm) от височина 3350 – 3400 m (мащаб на фотоснимките 1:20 000 – 1:21 000) на район между Пловдив, Асеновград и Кричим с площ около 650 km2. Използвани са не особено подходящи самолети-двуплощници Дар ІІІ и Фоке-Вулф при 30 % надлъжно и напречно препокриване между съседните аерофотоснимки.
1932 – ДГИ започва нова топографска снимка на страната в мащаб 1:25 000. За целта от топографското и фотограметричното отделение през следващите години за образувани топографски и фотограметрични секции и групи.
1934 – ДГИ извършва земна фотограметрична снимка по поречието на р. Въча.
1935 – Столичната община възлага на ДГИ изработването на топографски план в мащаб 1:10 000 на гр. София и околностите. Приложена е аерофотограметрия с фототрансформиране, като в последствие планът е увеличен в мащаб 1:5000 и е послужил за изработване на градоустройствен план на София от германския професор Adolf Mussman.
1940 – ДГИ започва въздушна стереофотограметрична снимка за топографската карта в мащаб 1:25 000.
Аерофотоснимането в мащаб 1:20 000 е извършено с двумоторен бомбардировач Бухал (Франция).
1941 – ДГИ извършва специални измервания на площ 50 km2 между гр. Айтос и с. Дренковец с цел изследване на стереокартирането със Steroplanigraph C-5 (Zeiss).
1943 – ДГИ извършва въздушно заснемане на гр. Ксанти, (Беломорска Тракия).
1945 – ДГИ извършва аерофотоснимане на площ 600 km2 за изработване на план в мащаб 1:5000 на напоителното поле на язовир Росица. Топографо-геодезическата работа започва през следващата година, а продукцията е предадена през 1949 г.
1956 – Милан Миланов, дипломант на катедра “Фотограметрия и картография” към сегашния УАСГ, извършва земна фотограметрична снимка на южната фасада на храм-паметника Св. Александър Невски с фототеодолит Wild и изработва едромащабен план на фасадата и детайлите с Autograph A-6 (Wild). Това е едно от първите приложения у нас на фотограметрия за архитектурни цели.
2001 – По заявка на ГИС София ЕООД авиокомпанията Хемус Ер извършва аерофотоснимане със самолет L-410 (Чехия) на два експериментални обекта – части от жилищните комплекси “Яворов” и “Младост” в София с площ 4,5 km2 всеки. Изпълнено е двукратно снимане в мащаб 1:4500 със следните аерофотокамери: RMK A 15/23 cm (Zeiss-Oberkochen) и MRB 30/23 cm (Zeiss-Jena) от средна височина над местността съответно 690 и 1380 m. Използван е панхроматичен филм Agfa-Gevaert. Всеки обект е покрит с 18 фотоснимки, разпределени в 3 ивици. Надлъжното и напречното препокриване между съседните снимки е 80% и 30%. (За фотограметричните измервания са използвани снимки през една с 60% надлъжно препокриване). Предварително са маркирани върху терена 24 (“Младост”) и 77 (“Яворов”) опорни и контролни точки, които са определени с GPS. От аерофилма са копирани диапозитиви, които са сканирани със скенера PhotoScan2001 на Z/I Imаging. С данните за обекта “Младост”в отдел “Фотограметрия” е извършен тест на 5 дигитални фотограметрични работни станции: ImageStation2001 (Z/I Imaging), Geomatica (PCI Geomatics), VirtuoZo (Supresoft), PHOTOMOD (Racurs), ERDAS IMAGINE (ERDAS Inc.). Изпълнена е аеротриангулация на блока (3х6 = 18 снимки) с 9 опорни и 11 контролни точки. Сравнението на геодезическите с фотограметрично определените координати на контролните точки показват точност ±5 до ±9 cm по ос X, ±5 до ±25 cm по ос Y и ±25 до ±45 cm по ос Z, в зависимост от използвана дигитална система.
2003
• ГИС София ЕООД закупува от Eurimage S. p. A. (Италия), дистрибутор на DigitalGlobe за Европа, спътникова снимка на гр. София. Снимката, покриваща площ 272 km2, е направена на 27.03.2003 г. от спътника QuickBird (орбита с наклон 97,20 и височина 450 km, обиколка около Земята 93,5 min), който е изстрелян с Delta II. Типът на снимката е Basic Imagery (запазена геометрия в момента на заснемане, с което се подобрява геометричната точност), опция Bundle (комбинация на черно-бяла с цветна снимка). Разделителна способност на панхроматичното изображения върху терена е между 61 cm в надира и 72 cm при отклонение 25О, а на многоспектралното изображение съответно 2,44 и 2,88 m. Ъгълът на отклонение от надира е 80. За обработката на спътниковото изображение, която е извършена от специалистите в отдел “Фотограметрия”, са използвани 23 опорни точки, идентифицирани от дигиталната база данни на София в мащаб 1:1000. Въз основа на 24 контролни точки е получена ср. кв. грешка по положение ±0,78 m при максимално отклонение 1,60 m. За постигане на точно ортоизображение е създаден дигитален модел на терена от хоризонтали през 5 m. Обработката е изпълнена с дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD на Racurs Co. Крайните продукти са дигитален ортофотоплан на централната част на София и обновени 9 листа от Едромащабната топографска карта (1:5000) с обща площ 56,25 km2. През 2004 г. е орторектифицирана цялата спътникова снимка.
• ESRI България ООД закупува от SPACE IMAGING спътникова снимка на гр. София, която е направена на 18.10.2002 г. и покрива площ 100 km2. Избран е продуктът GEO (PAN 1 m + MSI 4 m) от архива на спътника IKONOS. Снимката е орторектифицирана с програмата ERDAS IMAGINE 8.6 от инж. Петър Христов. Използвани са 9 опорни точки, определени с GPS от Централната лаборатория по висша геодезия – БАН, както и дигитален модел на релефа с размер на клетките 5 m, създаден въз основа на ЕТК мащаб 1:5000. Получена е ситуационна точност по-добра от ±0,6 m. Чрез обединяване на панхроматичното с мултиспектралното изображение e изработено цветно (RGB) изображение с размер на пиксела върху терена 1 m. Ортофоректифицираната спътникова снимка в мащаб 1:5000 е оформена по картни листове с размери 50х50 cm. Точността на дигиталния оротофотоплан отговаря на продукта IKONOS PRE+, т.е. средната квадратна грешка е ±1 m.
2004 – ГИС София ЕООД закупува от Space Imaging серия от снимки (3 панхроматични и 3 цветни), покриващи част от Парк Витоша. Снимките са направени по различно време (04.09.2000, 11.07.2000, 03.07.2002) от спътника IКONOS (височина 681 km, наклон на орбитата 98.1°, изстрелян на 24.09.1999) и са тип Gео, което позволява постигане на максимална точност. Разделителната способност на панхроматичните изображения е 1 m, а на цветните 4 m. За обработката на спътниковото изображение, която е извършена от специалистите в отдел “Фотограметрия”, са използвани опорни точки, идентифицирани от дигиталната база данни на София в мащаб 1:1000. Получена е ср. кв. грешка по положение ±4,96 m при максимално отклонение ±13,77 m. За създаването на ортоизображение е използван дигитален модел на релефа с точност 5 m. Обработката е изпълнена с дигитална фотограметрична работна станция PHOTOMOD на Racurs Co. Крайните продукти са 2 мозайки (панхроматична и цветна) от ортоизображения с площ 220 km2 и дигитализирани всички сгради в района на Витоша.
2006
ГИС София ЕООД възлага на Hans Luftbild GmbH извършване на аерофотоснимане в мащаб 1:4500 на два обекта на територията на София – Витошка яка и Балкан с площ 57,6 и 11,4 km2. Заснемането е извършено с аерофотокамера RMK TOP 30/23 (Z/I Imaging). Предназначено е за изработване на ортофотоплан в мащаб 1:1000.
5. НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ СЪБИТИЯ
1930 – Инж. Гроздан Грозданов от Държавния географски институт е първият българин участвал в мероприятие на Международното дружество по фотограметрия – ISP (сега ISPRS) – ІІІ Конгрес в Цюрих.
1938 – Инж. Васил Пеевски също от ДГИ участва в V Конгрес на Международното дружество по фотограметрия (ISP) в Рим.
1958
• Към Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България е формиран Отдел по фотограметрия с председател проф. инж. Ас. Райков, зам. председател инж. Кр. Живков, секретар инж. М. Михайлов и членове (по реда в решението): инж. Ан. Танчев, Хр. Кълвачев, инж. П. Зафиров, инж. Ив. Кацарски, инж. Ив. Хайдушки, инж. Мл. Мирчев, подполк. инж. М. Патев. Сега е научно-техническа секция “Фотограметрия и дистанционни изследвания” към Съюза на геодезистите и земеустроителите в България. Последователно председатели на секцията са: проф. инж. Иван Хайдушки, ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски, доц. д-р инж. Люба Павлова, доц. д-р инж. Пламен Малджански.
• Национална научно-техническа конференция в София за Едромащабната карта, на която е подчертано водещото място на фотограметрията.
1963 – Национална научно-техническа конференция по фотограметрия в София.
1967 – Съюзът на геодезистите и земеустроителите в България става член на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (International Society for Photogrammetry and Remote Sensing – ISPRS). Съюзът има национални представители (репортери) в 7-те технически комисии на дружеството.
1968 – Втора национална научно-техническа конференция по фотограметрия в София.
1975 – Национална научно-техническа конференция “Съвременни проблеми на фотограметрията” в София.
1977 – Национална научно-техническа конференция “Обработка, съхраняване и ползване на геодезическа
информация” в Благоевград с доклади по фотограметрия.
1980 – Национална научно-техническа конференция “Едромащабно картиране чрез съвременни фотограметрични методи” в София.
1982
• Национална научно-техническа конференция “Основни проблеми на картографирането на селищните агломериации” в София, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
• Национален семинар “Аналитична блокова аеротриангулация – приложение и резултати у нас” в София.
• Национален семинар “Технология за създаване, поддържане и обновяване на цифрови кадастрални планове” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
• Национален симпозиум “Младежкия принос в геодезията, фотограметрията, картографията и кадастъра” в София.
• Научно.техническа конференция по време на международния панаир в Пловдив, на която е изнесе доклад по фотограметрия.
• Съвещание по време на международния панаир в Пловдив на тема “Усъвършенстване на сервизната дейност на геодезическите инструменти и фотограметричната апаратура”.
1984
• Национално съвещание “Приложение на дистанционните аеро- и космически методи за изследване на Земята”.
• Научно-техническо обсъждане на тема “Фотограметрични проблеми при проучване, документиране и опазване на паметниците на културата на територията на София“.
Съвещание в София по съвременните постижения в областта на фотограметрията.
1985
• Втори международен симпозиум по дигитална топографска картография в Пловдив с участие на Международната федерация на геодезистите (FIG), Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) и Международната картографска асоциация (ICA), на който фотограметрията има основно място.
• Национално съвещание “Автоматизация във фотограметрията” в София.
• Първа национална конференция “Космос ’85” във Варна.
1986
• Национална научно-техническа конференция с международно участие“Перспективи в развитието на фотограметрията“ в София.
• Национално съвещание “Възможности за автоматизация и механизация на най-разпространените процеси в областта на геодезията” в София, на което подобаващо място има фотограметрията.
• Национално съвещание “Перспективи за автоматизиране на геодезическите работи в населените места” в Плевен, на което са изнесени доклади с фотограметрична тематика.
• Национално обсъждане “Проблеми на дистанционното заснемане и проучване на земната повърхност” в София.
1987
• Национален семинар “Изисквания към геодезическата основа за нуждите на фотограметрията” в София.
• Научна сесия на ВИАС (сега УАСГ) в чест на 45-годишнината от основаването на института, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
1988
• ХІ Международен симпозиум на Международния комитет по архитектурна фотограметрия (Comité International de Photogrammétrie Architecturale – CIPA) в София.
• Национален семинар “Дистанционни методи за изследване на Земята” в София с лектори от чужбина.
• Национален семинар “История на геодезията и земеустройството в България” в София. Някои от докладите съдържат бележки относно историята на фотограметрията.
• Среща в София за активна научно-техническа информация по фотограметрия на тема “Новости в областта на фотограметрията”.
• Професорите Gottfried Konecny (Германия) и Kenert Torlegård (Швеция), президент и генерален секретар на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS), посещават България, срещат се с наши професионалисти и изнасят лекции в Дома на науката и техниката в София.
• Среща за активна научно-техническа информация в София с доклад по фотограметрия.
• На ХVІ Конгрес на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) в Киото (Япония) Иван Кацарски е избран за вицепрезидент на дружеството с 4-годишен мандат.
1989
• Национална научно-техническа конференция “Мястото на фотограметрията при изграждане на кадастъра” в София.
• Национална научно-техническа конференция “Ролята на геодезията, картографията и земеустройството за опазване на околната среда” в Благоевград, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
• Национален семинар “Нови технически средства във фотограметрията” в София.
• Национален симпозиум “Приносът на младите специалисти в областта на геодезията, фотограметрията, картографията и кадастъра” в София.
• Национален симпозиум “Развитие и проблеми в документирането на архитектурните и археологическите резервати” в Пловдив с доклади по фотограметрия.
• Юбилейна научна сесия на Фирма за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия” в София, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
1990
• Национален семинар “Създаване на дигитални модели на населени места” в София, в който подобаващо място има фотограметричната тематика.
• Международен симпозиум “Цифрови технологии в геодезията и картографията” в София , на който са изнесени доклади по фотограметрия.
• Национална научно-техническа конференция “Нетопографска фотограметрия” в Пазарджик.
• Международен симпозиум по екология във Варна, на който са изнесени доклади по фотограметрия и дистанционни изследвания.
1991
• Международен симпозиум по инженерна геодезия в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
• Международен симпозиум по инженерна геодезия и 100-годишния юбилея на Военнотопографската служба” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
• Национален симпозиум “Фотограметрични методи за изследване на деформации и свлачища” в Карлово.
• Национален семинар “Фотограметрични методи за определяне на точки”в София..
• Научно-техническата секция “Фотограметрия и дистанционни изследвания” към Съюза на геодезистите и земеустроителите в България организира постоянно действащ семинар.
• Национален семинар в София относно възможностите и мястото на фотограметрията при прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
1992
• Международна конференция “Поземлена реформа и кадастър” в София, на която са изнесени доклади с фотограметрична тематика.
• Международен симпозиум по инженерна геодезия в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
• Национална научно-техническа конференция “Съдържание на кадастъра на териториалното море и континенталния шелф” във Варна, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
• Национална научно-техническа конференция “Проблеми на издаването на археологическа карта на България” в София, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
• Национална научно-техническа конференция “Създаване и поддържане на цифрови модели на кадастъра за селищни и извънселищни територии” в София, на която се изнесени доклади по фотограметрия.
• Национален семинар “Бъдещето на фотограметрията при новите условия в страната” в София.
• Национален семинар “Технология за създаване и поддържане на дигитални модели на населени места по данни от фотограметрични измервания” в София.
• Среща за активна научно-техническа информация на тема “ХVІІ Международен конгрес по фотограметрия и дистанционни изследвания” в София.
1993
• Международен семинар в София по използване на спътникови изображения за поземлената реформа.
• Международен семинар “Нови геодезически инструменти и технологии” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
1994
• Международен симпозиум “Кадастър и опазване на околната среда в страните от Централна и Източна Европа с използване на GIS / LIS, GPS и RS” в София, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
• Национална научно-техническа конференция “Проблеми на поземлената реформа” в София, на която подобаващо място има фотограметрията.
• Национален семинар “История на картографията в България” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
• Дискусия в София относно преподаването на фотограметрията и дистанционните изследвания във ВИАС (сега УАСГ).
1995
• Международен симпозиум “Професионална практика, образование и новите технологии” в София, на който е застъпена тематика по фотограметрия и дистанционни изследвания.
• Национален семинар “Управление на поземлената информация” в София, в който са застъпени фотограметрията и дистанционните изследвания.
1996
• Международен семинар “Приложение на лазерни, GPS и GIS технологии в геодезията” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
• На ХVІІІ Конгрес на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) във Виена Иван Кацарски е избран за член на Финансовата комисия на дружеството с 4-годишен мандат.
1997 – Международен семинар “Съвременни технологии в кадастъра” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
1999 – Международен симпозиум “Съвременни информационни и GIS технологии – аспекти и последици от тяхното приложение” в София, на който се изнесени доклади по фотограметрия.
2000
• Международен симпозиум “Приложение на геодезически информационни технологии при устройство на територията” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
• На ХІХ конгрес на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) в Амстердам Иван Кацарски е удостоен с Международната награда “Едуард Долежал” (Eduard Doležal Award 2000), учредена през 1996 г. от Австрийското дружество по геодезия и геоинформация (ASG). Наградата се дава на лица, които осъществяват практическо прилагане на фотограметрията, дистанционните изследвания или ГИС по ефикасен начин или са показали успехи в тези области. Присъжда се от жури в състав: президента и генералния секретар на ISPRS, президента на ASG, представител на ООН.
2001 – Международен симпозиум “Геодезически, фотограметрични и спътникови технологии – развитие и интегрирано приложение” в София.
2002 – Международен симпозиум “Пространствена информация – технологии за нейното осигуряване, обработка и ефективно използване” в София, на който е застъпена тематика по фотограметрия и дистанционни изследвания.
2003
• Международен симпозиум “Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в един глобализиращ се свят” в София, на който е застъпена тематика по фотограметрия и дистанционни изследвания.
• Prof. Dr. John Trinder (Австралия), президент на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS), посещава България, среща се с наши професионалисти и изнася лекция в Дома на науката и техниката в София.
2004 – Международен симпозиум “Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области” в София, в който е застъпена тематика по фотограметрия.
2005
• Национално съвещание “Състояние и перспективи на фотограметрията” в София.
• Международен симпозиум “Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области” в София с доклади по фотограметрия.
2006
• Национално съвещание “Приложение на фотограметрични технологии в България” (София).
• 16–ти международен симпозиум “Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области” с доклади по фотограметрия (София).
6. НАРЕДБИ, ИНСТРУКЦИИ, УПЪТВАНИЯ
1929-30 – Държавният географски институт издава “Инструкция за земното фотограметрично снимане”.
1945 – ДГИ издава “Инструкция за топографско снимане”, въз основа на което се обновява топографската карта в мащаб 1:25 000 през периода 1951 – 59 г.
1956 – Главното управление по геодези и картография издава “Инструкция за топографски снимки в мащаби 1:5000 и 1:2000”, която съдържа раздел “Фотограметрично снимане”. Съставители са инженерите Д. Цонев, Хр. Митев, Ил. Гонгалов и Ат. Нотовски. През 1967 г. е 2-то издание като “Инструкция за топографско снимане в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000”, която съдържа няколко раздела, свързани с фотограметрията. През 1985 г. е 3-то издание като “Инструкция за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 и за изработване и обновяване на Едромащабната топографска карта в мащаби 1:10 000 и 1:5000”, в която фотограметрията има основно място. Съставители са инженерите Л. Манчев, Е. Шмидек, Ил. Славчев, Мл. Младеновски, Хр. Найденов, П. Зафиров, М. Гюрковски, Св. Дочев, Н. Бамбалдоков, Шн. Постаджиян. Изданието е на Министерство на строителството и селищното устройство (сега МРРБ) – Главно управление по геодезия, картография и кадастър (до ликвидирането е дирекция ”Геодезия, картография и географска информационна система”).
1957 – ВТС издава “Ръководство за реамбулиране на топографската карта в мащаба 1:25 000”.
1958 – ВТС издава “Инструкция за топографска снимка и реабмулация на топографски карти в мащаб 1:100 000 и мащаб 1:25 000”.
1961
• ГУГК издава “Упътване за извършване на аероснимачни работи, необходими за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 и кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500”. Второто издание на упътването от 1972 г. е съставено от инженерите М. Ямаков, П. Павлов и С. Б. Стоянов. Третото основно изменено издание от 1993 г. на Министерство на териториалното развитие и благоустройството (сега МРРБ) – Управление “Кадастър и геодезия”, под наименованието “Упътване за аерофотоснимане”, е съставено от ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски.
• ГУГК издава “Упътване за въздушна пространствена триангулация на универсални картировъчни апарати с регистриращи устройства”. Съставител е инж. Пенчо Зафиров.
1964
• ВТС издава “Инструкция за обновяване на топографската карта в мащаб 1:25 000”, в която фотограметричните методи имат основно място.
• ГУГК издава “Упътване за изработване на геодезически планове на населени места и на застроени терени в М 1:1000 по фотограметричен метод” Съставител е инж. Павел Павлов със съдействието на инженерите Венилин Хинчев и Младен Мирчев. Второто издание на упътването от 1975 г. е съставено от инженерите Стоян Б. Стоянов и Михаил Ямаков.
1965 – ВТС издава “Ръководство за юстиране на автографите Вилд А-5 и А-7”, разработено от инж. Генчо Генов.
1966
• ГУГК издава ”Показен лист за полско топографско дешифриране на аерофотоснимки при съставяне на едромащабната топографска карта в мащаби 1:5000 и 1:10 000” под редакцията на инженерите Павел Павлов и Любомир Манчев.
• ГУГК издава “Инструкция за поддържане на едромащабната топографска карта в М 1:5000 и
1:10 000” под редакцията на инженерите Димо Цонев, Поел Ахмаков и Павел Павлов.
• Д-р инж. Генчо Генов от ВТС съставя “Кратки указания за проверка и поправка на фототрансформатора ФТМ”.
1967 – ГУГК издава “Упътване за изработване на топографски карти в мащаби 1:5000 и 1:10 000 по метода на земната стереофотограметрия”. Съставител е инж. Павел Павлов със съдействие на инж. Венелин Хинчев.
1969 – ВТС издава “Наставление за обновяване на топографската карта в мащаб 1:50 000”.
1971 – ВТС издава “Практическо пособие за редактиране и генерализация при обновяване на топографските карти в М 1:50 000 и 1:25 000”.
1972
• ВТС издава първото в страната “Ръководство за изравнение на аналитична аеротриангулация с ЕИМ Минск 22, построена на Стекометър Цайс-Йена” с автор ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов.
• ВТС издава “Инструкция за топографско снимане и обновяване на топографските карти в мащаби 1:25 000 и 1:50 000”.
1982 – Поделение 26 020 – МНО, под ръководството на полк. ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов, издава “Инструкция за развиване на аналитична блокова пространствена триангулация на Стекометър с ИЗОТ ЕС 2115 Е и решаване с ЕИМ ЕС-1022/40 по програми STECOM”.
1985
• МССУ – ГУГК издава “Упътване за изграждане на единна снимачна и трасировъчна мрежа (ЕСТМ) в населените места”, в което за фотограметрията е отделена една глава. Съставители са ст.н.с. д-р инж. Христо Найденов, н.с. инж. Елисавета Григорова и инж. Никола Христов.
• ВТС издава “Временни указания за обновяване на топографската карта в мащаб 1:100 000 с приложение на космически снимки” с автор ст.н.с. д-р инж. Генчо Генов.
• Министерство на финансите – Главно управление по цените издава “Нормативи и условия за определяне на цени на проучвателни работи и проекти за топографо-геодезически и картографски работи – Сборник № 1”, в точки 4, 8 и 13 на които са цените за фотограметрично производство. В условията на пазарна икономика тези норми не са основа за ценообразуване.
1988 – ВТС издава пособие “Изработване на фотодокументи в полеви и стационарни условия” с автори инженерите Ил. Кръстев, Г. Данев и Н. Нешков.
1989 – ВТС издава “Ръководство за обновяване и подготовка за издаване на топографски карти в мащаби 1:25 000, 1:50 000 и 1:100 000, част І – Обновяване на топографски карти в М 1:25 000”.
1995 – Министерство на регионалното развитие и благоустройството издава “Наредба № 7 за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500”, която отменя “Инструкцията за изработване на кадастрални планове на населени места” от 1969 г. Наредбата третира заснемане чрез фотограметрични методи.
2001 – МРРБ издава “Наредба № 14 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри”, която отменя “Наредба № 7 за изработване и поддържане на кадастрални планове в 1:1000 и 1:500 мащаби” от 1995 г. В приложение № 10 на новата наредба се третира извършването на кадастрално заснемане чрез фотограметрични методи. През 2005 г. Наредба № 14 е заменена от Наредба № 3 със същото предназначение.
7. ДИСЕРТАЦИИ
1966 – Инж. Генчо Генов, бъдещ старши научен сътрудник, защитава дисертация на тема “Развиване на
пространствена фототриангулация с универсалните картировъчни апарати и изравнение”.
1970 (?) – Инж. Николай Атанасов, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Аналитична фототриангулация за нуждите на картите 1:5000”.
1978 – Инж. Иван Кацарски, бъдещ старши научен сътрудник, защитава дисертация на тема “Една полуаналитична система за фототриангулация с независими модели”.
1979
• Инж. Иван С. Иванов, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Фотограметрични методи при проектиране на електропроводи”.
• Инж. Гичо Данев защитава дисертация на тема “Изследване на многозонални въздушни и космически фотоснимки за топографска интерпретация, свързана със създаване и обновяване на топографски карти”.
1983
• Инж. Стоянчо Милошев, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Изследване на деформации на инженерни съоръжения и сгради по фотограметричен метод”.
• Инж. Ангел Попангелов, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Автоматизирано управление на маркшйдерски обекти с помощта на земна фотограметрия при открит добив на полезни изкопаеми”.
1987 – Инж. Люба Павлова, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Безитерационен аналитичен метод за ориентиране на земнофотограметрични снимки”.
1988 – Инж. Юлин Тепелиев, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Дистанционни методи за изследване на горите от въздушни и космически снимки (Цифрова обработка на цветни фотоизображения)”.
1990
• Инж. Лилия Колева защитава дисертация на тема “Земно-фотограметрични методи за определяне деформации на транспортни съоръжения”.
• Инж. Райна Тошева защитава дисертация на тема “Изследване на свлачища с използване на геодезически и фотограметрично измерени величини”.
• Доц. ктн инж. Фан Ван Лок, докторант към катедра “Фотограметрия и картография” на сегашния УАСГ, защитава докторска дисертация на тема “Технология за фотограметрично създаване на числен модел на релефа за едромащабните планове”.
1992 – Инж. Илинка Иванова защитава дисертация на тема “Методи за снимки на големи подземни празни пространства”, в която има раздел за стереофотограметрично заснемане.
1998 – Инж. Пламен Малджански, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Използване на релационни бази от данни при фотограметрични построения”.
1999
• Инж. Борислав Маринов, бъдещ доцент, защитава дисертация на тема “Приложение на цифровата обработка на изображения за автоматизиране на технологични процеси във фотограметрията”.
• Инж. Айман Малла Хуеш Ал Махмуд, докторант към катедра “Фотограметрия и картография” на УАСГ, защитава дисертация на тема “Фотограметрични методи за създаване на кадастрални планове”.
8. БИБЛИОГРАФИЯ
Следващата справка не е съставена по правилата на библиграфското описание, а цели да покаже от кой автор или институция, кога и какво е публикувано или издадено. В нея са включени книги, учебници, монографии, трудове, сборници, ръководства, списания и бюлетини, но не отделни статии (освен първите две) и доклади.
1927 – Д-р Г. П. Тулешков публикува статията “Конструктивна фотограметрия” в Годишника на Софийския университет, кн. 1, Математика и физика, т. ХХІІ. Това е първата известна публикация по фотограметрия в България. Дадено е изчислително решение на фотограметрични проблеми, когато са направени земни фотоснимки с отклонени от базата снимачни оси.
1928
• Д-р Г. П. Тулешков публикува статията “Методи, развой и значение на фотограметрията” в списанието на Физико-математическото дружество, кн. 6-7, ХІІІ.
• Инж. Тодор Поптошев, преподавател по геодезия в Държавното средно техническо училище в София, издава “Курс и ръководство по геодезия”, Част първа, чието 5-то издание е от 1947 г. Второто издание на Част втора е от 1946 г. Част трета излиза през 1932 г., в чието 2-ро издание от 1947 г. има глава ”Фотограметрия”.
1930 – Инженерите Васил Пеевски, Гроздан Грозданов и Асен Райков от Държавния географски институт съставят първото българско ръководство “Курс по фотограметрия”.
1936 – Инж. Гроздан Грозданов от ДГИ публикува в Годишника на института работата “Приложение на фотограметрията при топографското снимане у нас”, в която подробно са изложени технологията на земната и въздушната фотограметрия и постигнатите резултати от 1930 г. до 1936 г. През този начален период за 2471 дни от 2171 земни фотограметрични станции са заснети 13 270 km2 или по 5,4 km2 на ден. През същия период за 1577 дни от средна височина над местността 3300 m (среден мащаб на фотоснимките 1:20 000) с ръчната аерофотокамера Wild (фокусно разстояние 165 mm) с 3478 аерофотоснимки са заснети 7106 km2 или по 2 km2 на снимка.
1945 – Проф. инж. Асен Райков публикува първия у нас учебник “Фотограметрия”. Третото преработено и допълнено издание за студентите по специалността Геодезия, фотограметрия и картография е от 1964 г.
1951 – Инж. Петко Дичев (1899-1966) от Държавния географски институт публикува “Записки по фотограметрия”.
1953 – Проф. инж. Васил Пеевски публикува учебник “Изравнение по метода на най-малките квадрати”, в глава ІV на който е развит въпроса за т. нар. условно изравнение с неизвестни (ІV стандартна проблема), илюстриран с подробен пример за определяне елементите на вътрешното ориентиране на фототеодолитите.
1960 – Главното управление по геодезия и картография започва издаването на “Известия”, където се публикуват статии и служебни материали и по фотограметрия. Значително по-късно излизането на бюлетина е преустановено, а тематиката му е включена в новосъздадения през 1985 г. бюлетин “Геодезия, картография, кадастър” на Комитета по териториално и селищно устройство. По-късно и този бюлетин престава да излиза. Междувременно през 1982 г. ГУГКК започва издаването на “Бюлетин – Геодезия, фотограметрия, картография, кадастър, геодезическо инструментостроене”, от който излизат няколко броя.
1961
• Научно-техническият съюз на българските геодезисти и земеустроители (сега Съюз на геодезистите и земеустроителите в България) започва издаването на списание “Геодезия, картография, земеустройство”, в което се публикуват статии и по фотограметрия и дистанционни изследвания. Последователни главни редактори са: проф. инж. Васил Пеевски, ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски, доц. д-р инж. Славейко Господинов, ст.н.с.І ст. д-р инж. Георги Милев.
• Военнотопографската служба започва издаването на “Технически бюлетин – Геодезия, фотограметрия, картография”, което значително по-късно престава да излиза.
1965
• Инженерите Иван Хайдушки и Владимир Станоев публикуват учебник за строителните техникуми “Фотография и фотограметрия”, чието 3-то издание е от 1978 г.
• Инж. Генчо Генов от ВТС публикува монографията ”Развиване на пространствена фототриангулация с универсални картировъчни апарати”.
1966 – Инж. Генчо Генов от ВТС публикува монографията “Изследвания по ползуване на фотограметрията за определяне координатите на точки от земната повърхност, необходими за осигуряване действията на войските”.
1967
• Инженерите Иван Хайдушки и Пенчо Зафиров публикуват “Ръководство за упражнения по фотограметрия”.
• В том 4 на Кратката българска енциклопедия намира място статията “Стереокомпаратор”, съставена от инж. Иван Кацарски.
1969
• Проф. инж. Димитър Стойчев и д-р инженерите Георги Милев и Александър Гълъбов публикуват книгата “Геодезически работи в строителството”, където в разделите за съвременните методи за проектиране на пътища и за изследване деформации на съоръжения е застъпена фотограметрията. Книгата е преиздавана през 1976 и 1983 г.
• Инж. Пенчо Зафиров публикува в София труда “Аналитична аеротриангулация за карти в мащаб 1:5000”.
• В том 5 на Кратката българска енциклопедия са отпечатани статиите “Фотограметрия” и “Фотограметрични инструменти”, съставени от инж. Иван Кацарски.
1973 – Проф. инж. Иван Хайдушки е автор на раздел “Фотограметрия” в том І от “Наръчник по геодезия” под редакцията на професорите Васил Пеевски и Димитър Стойчев. Том ІІ излиза през 1974 г.
1976 – Инженерите Любен Малинов, Методи Маждраков и Трайко Трайков публикуват учебник за студентите във Висшия минно геоложки институт (сега МГУ) “Геодезия и топографско чертане” с раздел по фотограметрия. Второто преработено издание от 1989 г. е “Геодезия и фотограметрия”.
1978
• Проф. инж. Иван Хайдушки публикува учебник “Фотограметрия” за студентите по специалността “Геодезия, фотограметрия и картография”.
• Проф. д-р инж. Начко Наков публикува учебник “Фотограметрия” за студентите по специалността “Земеустройство”.
• Полк. д-р инж. Генчо Генов и подполк. д-р инж. Илия Кръстев от ВТС публикуват “Ръководство за фотограметричните работи при изработване и обновяване на топографски карти”.
• Проф. Сава Рибарв и доцентите Йосиф Желязков и Георги Димитров публикуват учебник “Геодезия” за студентите от ВЛТИ (сега Лесотехнически университет), в който фотограметрията заема значително място.
• Д-р инж. Георги Милев публикува книгата “Съвременни геодезически методи за изследване на деформации”, в която са застъпени и фотограметричните методи.
1979 – Кирил Серафимов, бъдещ академик, публикува книгата “България и космосът”, в която са описани българските приноси в космическите изследвания.
1981 – Димитър Мишев, бъдещ академик, публикува книгата “Дистанционни изследвания на Земята от Космоса”.
1983 – Методи Маждраков, професор в Минно-геоложкия университет – София, публикува учебника “Маркшайдерство. Методика на маркшайдерските работи в откритите рудници”, в който има точка “Земна фотограметрична снимка”.
1986 – Димитър Мишев публикува в София книгата Spectral characteristics of natural formations (Спектрални характеристики на естествени формации) в която третира дистанционните методи на изследване.
1989 – Ст.н.с д-р инж. Иван Кацарски, доц. д-р инж. Иван С. Иванов, инж. Павлета Павлова и инж. Петко Симеонов публикуват учебник за строителните техникуми “Фотография и фотограметрия”.
1990 – Д-р инж. Стоянчо Милошев, доцент във Висшето народно военно строително училище – София, публикува “Геодезия (Учебно пособие)” за курсистите от ВНСУ, в което има раздел “Фотограметрия”.
1992 – Проф. д-р инж. Йосиф Желязков и доц. д-р инж. Юлин Тепелиев публикуват учебник “Геодезия и
дистанционни методи” за студентите от Лесотехническия университет.
2001 – Доц. д-р инж. Борислав Маринов започва публикуването на интернет страницата на Университета по архитектура, строителство и геодезия лекциите си по фотограметрия.
2002
• ГИС София ЕООД издава “Сборник доклади по фотограметрия”, съдържащ 8 доклада с автори А. Александров, В. Петрова, В. Дановска, Д. Жечев, К.Иванова, М. Коева, Т. Б. Христова, Т. С. Христова, които са участниците в курса по Основи на фотограметрията, състоял се през 2001 г.
• Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски публикува “Основи на фотограметрията (Записки)”.
• Доц. д-р инж. Пламен Малджански започва публикуването на интернет страницата на Университета по архитектура, строителство и геодезия лекциите си по фотограметрия.
2005 – Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски публикува “Приложни и теоретични въпроси на фотограметрията (Сборник)”.
Литература
1. Вълков, И. Историческо развитие на Географическия институт. София, Географически институт, Годишник за 1922.
2. Гегов, К. Дирекция “Геодезия, картография, географска информационна система”. София, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 2004. http://dgk.mrrb.govеrnment.bg.
3 Гроздановъ, Г. Приложение на фотограметрията при топографското снимане у насъ. София, Годишникъ на Държавния географски институтъ при Министерството на войната, 1936.
4. Иванов, Д. Началото. София, Сто години Военнотопографска служба (Исторически очерк), Военнотопографска служба, 1991.
5. Кацарски, И. Развитие и состояние фотограмметрии в Народной Республики Болгарии. Москва, Известия высших учебных заведений, раздел Геодезия и аэрофотосъемка, 4, 1988.
6. Кацарски, И., И. С. Иванов, П. Павлова, П. Симеонов. Фотография и фотограметрия. София, Техника, 1989.
7. Кацарски, И. Юбилейна сесия на фирмата за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия”. София, Геодезия, картография, земеустройство, 1, 1990.
8. Кацарски, И. Основи на фотограметрията (Записки). София, ГИС София ЕООД, 2002.
9 Кацарски, И. Приложни и теоретични въпроси на фотограметрията (Сборник). София, ГИС София ЕООД, 2005.
10. Кръстев, И., И. Цанков. Развитие на топографските и фотограметрични работи във Военнотопографската служба. Министерство на отбраната – ВТС, Технически бюлетин, 1, 1991.
11. Кръстев, И. Развитие на топографските и фотограметричните работи при изработване на топографските карти. София, Сто години Военнотопографска служба (Исторически очерк), Военнотопографска служба, 1991.
12. Кръстев, И. Научно-изследователската дейност в Военнотопографската служба. Министерство на отбраната – ВТС, Технически бюлетин, 1, 1991.
13. Маврова, Н. Едромащабната топографска карта – епизод от историята на картографирането в България. София, Национален семинар ”История на картографията в България” (Сборник доклади). 1994.
14. Пеевски, В. Моята служба в Държавния географски институт – начало на приложението на
фотограметрията у нас. София, Годишник на Националния политехнически музей, том 16, 1988.
15. Пеевски, В. Начало на висшето техническо и по-специално на висшето геодезическо образование у нас. София, Годишник на Националния политехнически музей, том 16, 1988.
16. Пеевски, В. Начало, развитие и дейност на организациите на българските геодезисти и земеустроители. София, Геодезия, картография, земеустройство, 1, 1991.
17. Пенев, П. Д., П. Т. Пенев. Висшето геодезическо образование в България. София, Международен симпозиум “Геодезически, фотограметрични и спътникови технологии – развитие и интегрирано приложение” (Доклади), 2001.
18. Петрова, Н., В. Коцев, И. Георгиев. 50 години научни изследвания по висша геодезия в БАН. София, 50 години Централна лаборатория по висша геодезия, Юбилейна научна сесия (Доклади), 1998.
19. Райков, А. Фотограметрия, 3-то издание. София, Техника, 1964.
20. Хайдушки, И. Фотограметрия. София, Техника, 1978.
21. Цветков, С., Б. Бояджиев, З. Деков. 55 години “Геопланпроект”. София, Геодезия,картография,
земеустройство, 5-6, 2003.
22. Шестдесет години висше технически образование в България по архитектура, строително инженерство и геодезия. София, Университет по архитектура, строителство и геодезия, 2002.
23. Шестдесет години висше техническо образование по архитектура, строителство и геодезия. 60 години висше геодезическо образование в България. 50 години Геодезически факултет. София, 2002.
24. Яначков, А., Р. Иванова, Н. Христов. 50 години фотограметрия в производството на ”Геопланпроект” ЕАД. София, Геодезия, картография, земеустройство, 5-6, 2003.
25. Haidushky, I., I. Katzarsky. La development et l’etat de la photogrammetrie enBulgarie / Development and stаte of photogrammetry in Bulgaria / Entwicklung und Stand der Photograametrie in Bulgarien. София, Геодезия картография, земеустройство, 3, 1983.
26. Katzarsky, I. Fotogrammetria Bulgarissa. Helsinki, Maankäyttö, 3, 1988.
27. Katzarsky, I. Development and State of Photogrammetry in Bulgaria. ISPRS XVIII Congress, Vienna, 1996. International Archives of Photogrammetry and Remote Sensing, Vol. XXXI,
Публикувано от geodesyplus 
geodesy : геодезия 